Явор Колев пред БНР: Фалшиви сигнали към училища от деца се наказват с до 5 години лишаване от свобода и глоба от 10 до 50 хиляди лева

Експертът и директор „Киберсигурност“ на Лев Инс Явор Колев коментира в ефира на БНР хибридните атаки към стотици български училища, възможността те да повлияят върху предстоящия изборен процес и ангажимента на държавните власти за промяна в Националния план за борба с тероризма, която се очаква да бъде готова на 31 март 2023 г.

Специалистът подчерта, че когато има такава масовост на обществено и медийно отразяване на подобна хактивистка атака, на последващ етап се активират и други групи от „психопати“ или пък деца, които не искат да ходят на училище. „Но трябва да предупредя родителите, че това по смисъла на българския Наказателен кодекс е престъпление и се наказва с до 5 години лишаване от свобода и глоба от 10  до 50 хиляди лева", предупреди Явор Колев.

Той подчерта, че изводите от първия етап на социалната кампания на Лев Инс „Пази детето в интернет“, която вече включи над 120 000 ученици в цялата страна, е, че децата не коментират с родителите си какво правят във виртуалното пространство. „Родителите не се интересуват каква е тяхната активност, какви профили създават, с кого комуникират, какви приятелства създават. Тези деца лесно стават жертва на престъпления. В този смисъл - и не само жертва, а както предполагам, извършват и престъпления. Виждате размерите на кибер тормоза между децата – за това трябва да се говори!“, допълни Явор Колев.   

Киберекспертът даде пример с известната руска хакерска група Killnet, която през 2021 г. осъществи терористични актове с ransomware на територията на САЩ, в резултат на които цялото източно крайбрежие остава без доставки на горива. Непосредствено след това, на среща на високо ниво между държавните глави Владимир Путин и Джо Байдън, американският президент предава разследване на ФБР, което конкретно посочва извършителите на тези атаки. В началото на 2022 г. руските служби задържат „десетина дечурлига“, които са обвинени за кражба на данни за платежни инструменти – престъпление, което се наказва със 7 години лишаване от свобода. Това е и едно „маскиране“ на действията на специалните служби, обобщи Явор Колев.

Цялото интервю можете да чуете ТУК.